Преди няколко седмици група фенове на Чънду Рончен разпъна банер, който гордо обявяваше отбора за шампион на китайската Суперлига.
Оставаше още цял месец до завършека на сезона, но публиката вече празнуваше и това изглеждаше основателно.
Чънду заемаше първото място в таблицата още от откриващата седмица на кампанията, а до края оставаха само четири мача и тимът водеше с 12 точки пред втория Далиан Инбо.
В този случай на лидера щеше да стигне само една точка в който и да е от последните двубои, за да си гарантира титлата и на теория.
Но сигурно вече се досещате на какво станаха свидетели китайските запалянковци - на един от най-фрапиращите обрати, които въобще можем да видим в модерната игра.
По някакъв начин Чънду загуби и четирите си последни двубоя и беше изпреварен от директния си конкурент при равенство във финалния точков актив и предимство за Далиан в директните двубои.
Според правилата на Суперлигата при равенство в точките първо се гледат резултатите от директните сблъсъци, а не головата разлика, в която Чънду имаше преимущество.
Далиан Инбо беше взел и двата си мача срещу Чънду Рончен и затова продължаваше да вярва в драматичен обрат на последната права.
Но какво се случи в лагера на Чънду, за да се стигне до този потресаващ и безпрецедентен срив?
В някои отношения това всъщност беше подходящ начин за поставяне на точката на един от най-странните футболни сезони.
От самото начало Чънду Рончен беше фаворит за златото, но не непременно защото разполагаше с най-силния състав.
Отборът получи предимство заради обстоятелствата около огромния скандал с манипулиране на мачове, който гръмна в Китай в началото на тази година.
В резултат бяха наложени невероятно количество санкции върху цели клубове и отделни играчи, треньори, директори и хора от управлението на местния футбол.
Сред наказаните беше бившият президент на Китайската футболна федерация и бивш треньор на националния отбор Ли Тие, който беше осъден на 20 години затвор за предлагане и приемане на подкупи.
А развоят на първенството беше значително повлиян от санкциите с отнемане на точки на 9 от 16-те отбора в елитната дивизия.
Санкционираните 9 клуба, включително миналогодишният шампион Шанхай Порт, бяха участвали в уреждане на мачове в множество случаи през последните петнайсетина години.
Чънду Рончен беше сред седемте тима, получили привилегията да започнат с нула точки, а не с отрицателен актив. И от тези седем отбора единствено Чънду беше завършил в топ 6 през миналия сезон.
Вероятно стимулирани допълнително от това ранно предимство, футболистите на треньора Джон Алоизи стартираха вихрено сезона с 11 победи в първите 12 мача.
В края на юни Чънду натрупа преднина от 10 точки на първото място, докато Далиан Инбо се влачеше в средата на таблицата, а развръзката в шампионата изглеждаше напълно предсказуема.
Австралиецът Алоизи, който беше поел Чънду в началото на кампанията, правеше фурор и не се виждаше какво ще го спре да донесе първа титла в клубната история.
От юли нататък обаче устремът взе да изчезва и поредицата от седем мача без победа даде тревожни сигнали.
Някои от феновете се обърнаха срещу Алоизи, който пък отбеляза, че нервността на публиката се предава върху играчите му.
Но имаше защо подкрепящите Чънду да се безпокоят - те вече бяха изживели същия кошмар съвсем скоро.
През 2025 г. Чънду Рончен оглавяваше таблицата при оставащи шест кръга, но се срина до третото място, защото спечели само един от шестте си последни мача.
Повторение на същия сюжет в още по-катастрофален вид беше твърде жесток сценарий, но тимът все пак показа, че може да го избегне, като натрупа още няколко победи.
Пет кръга преди края дойде първият мачбол за титлата.
Победа над Хенан ФК щеше да означава отваряне на шампанското, но крайният резултат беше разочароващо 0:0.
За Чънду последва цял месец пауза в шампионатните мачове заради особености на спортния календар и струпването на Азиатските игри, Азиатската Шампионска лига и паузата за национални отбори.
Дали дългото прекъсване не увеличи твърде много напрежението върху футболистите, когато те знаеха, че спечелването на една-единствена точка ще им бъде достатъчно? Възможно е, но дори да е така, те нямаха право да се сгромолясат по този начин.
Когато искаш да си шампион, трябва да си способен да завоюваш поне едно равенство за четири двубоя, независимо кои са съперниците.
И на няколко пъти в тези зашеметяващи последни седмици Чънду Рончен остана на милиметри от целта.
При първата възможност съперникът им Тиендзин Джинмен Тайгър вкара победен гол в 91-вата минута.
После дойде вторият директен двубой срещу Далиан, когато феновете на Чънду напълниха стадиона и очакваха да видят коронясването на любимците си.
Домакините обаче изпуснаха дузпа, а техен изравнителен гол беше отменен с ВАР заради засада - и то, трябва да признаем, доста очевидна такава.
На този етап паниката съвсем беше обзела тоталния фаворит за титлата, защото в последните четири мача отборът даже не беше успял да вкара гол.
Около 4000 фенове пропътуваха над 1500 километра, за да присъстват на последния мач от сезона срещу Шандун и още веднъж Чънду се нуждаеше чисто и просто от една точка.
Някой ранен гол в тяхна полза можеше да успокои футболистите на лидера, но вместо това до 23-тата минута те изоставаха с 0:2.
Чънду намали пасива си до 1:2, после и до 2:3, а към края изстрел към вратата на Шандун беше избит от голлинията.
Така поредната загуба стана факт, но тимът пак можеше да е шампион, ако Далиан Инбо не беше свършил своята работа в другия мач.
В известен период Далиан не успяваше да вземе предимство срещу Тиендзин и мачът вървеше при равенство, но все пак два гола през второто полувреме решиха съдбата на целия сезон.
Трябва да се признае, че Далиан демонстрира шампионски манталитет, защото не можеше да си позволи да загуби и една точка в последните пет мача.
Необходимите пет победи бяха взети и уникалният обрат стана факт.
Парадоксално е, че Чънду се настани на върха още след първия кръг на първенството и остана там до последния ден. В продължение на девет месеца имаше общо около един час време, в което Чънду не оглавяваше класирането.
А пък Далиан беше начело единствено през последните 15 минути на последния мач.
🇨🇳 ALTERCADOS de los aficionados del Chengdu Rongcheng, al recibir a los jugadores en el hotel. Algunos seguidores chinos se acercaron a recriminarle haber protagonizado la mayor pechofriada de la historia del deporte. Momentos de tensión. https://t.co/MIcMLkYG6k
— Ma Wukong 马悟空 (@Ma_WuKong) November 8, 2026
Както може да се очаква, привържениците на рухналия отбор бяха гневни и последваха сътресения.
Цяла тълпа се събра пред хотела на тима и трябваше да бъде удържана от охранителите, когато играчите се появиха.
Много бързо след краха клубът публикува отворено писмо, в което обяви, че "уважава резултатите и приема със спокойствие преживяното".
Джон Алоизи беше уволнен няколко дни по-късно, напуснаха също президентът и генералният мениджър на Чънду.
Останалата част от страната не тъгуваше особено.
Чънду не е много харесван отбор, отчасти заради радикалното поведение на феновете - които през миналия сезон донесоха глоби на клуба заради расистки обиди срещу противников играч и заради хвърляне на бутилки към терена.
Подранилият банер, с който те вече се обявяваха за шампиони, показа арогантност и също не помогна за имиджа им сред останалите фенски маси.
Все пак къде трябва да търсим причините за грандиозния провал?
Със сигурност става въпрос за комбинация от фактори и доста хора имат лична вина. Как да не споменем например капитана и ключов играч Уей Шихао, който беше наказан за финалните три мача, защото направи циничен жест към съперникова агитка?
Водещият голмайстор Фелипе Силва също пропусна два от последните четири мача.
Може би съставът просто не беше достатъчно добър и нямаше дълбочина, за да задържи темпото, което сам наложи в началото.
Нищожните две победи в последните 14 кръга доказват тази теза, доказват и че футболистите не успяха да се справят с напрежението, което един шампион трябва да е способен да овладее.
"Много сме разочаровани, че не спечелихме първенството", каза вече бившият треньор Алоизи. "В много окаяно състояние сме. Няма какво друго да се каже".
