Ниво 99, любов 0: Романтика, когато стандартите са по-високи от чувствата

Ниво 99, любов 0: Романтика, когато стандартите са по-високи от чувствата Снимка: btv
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Докато гледах поредния епизод на "Ергенът: Любов в рая", в един момент се замислих дали изобщо наблюдавам хора, които търсят любов, или съм попаднала на някакъв особено странен кастинг.

Един обяснява какъв стандарт на живот трябва да му осигури бъдещият партньор.

Друг държи човекът до него да отговаря на определени критерии за външен вид. Трети е убеден, че е на съвсем различно "ниво" от останалите. И всички сякаш са дошли с предварително изготвен списък от изисквания, който кандидатите трябва да покрият, преди изобщо да получат шанс.

Липсва само някой да поиска автобиография, мотивационно писмо, банково извлечение и препоръка от предишна връзка.

Колкото повече гледах, толкова повече си давах сметка, че най-абсурдното всъщност не е случващото се на екрана. А колко познато изглежда то извън него.

Но не е нужно да участваш в любовно риалити, за да се окажеш на подобно интервю. Достатъчно е да отидеш на среща с човек, който още преди да е разбрал какво обичаш, вече е преценил дали печелиш достатъчно, изглеждаш достатъчно добре и се вписваш в представата му за идеалната половинка.

И нека бъдем честни, това важи и за двата пола.

Мъжът трябва да е успешен, финансово стабилен, да кара хубава кола, да има собствено жилище и да е романтичен като герой от холивудски филм. Жената пък трябва да изглежда като излязла от корица на списание, да е интелигентна, самостоятелна, да изкарва добри пари, но и някак да има време, за да бъде постоянно на разположение.

Всичко това, разбира се, без никакви недостатъци.

Някога говорехме за любов от пръв поглед. Днес май по-често става дума за любов от първо стори.

Разглеждаш профила, преценяваш снимките, проверяваш къде почива, какво работи и какъв живот демонстрира. Ако всичко отговаря на изискванията, може и да стигнете до истински разговор.

Тук "Ергенът: Любов в рая" се оказва много по-показателен, отколкото самите му участници предполагат.

Миналия сезон Ана-Шермин се превърна в един от най-ярките примери за любовта, измервана в материални очаквания. След като Красимир падна на колене пред нея с пръстен, тя обяви: "Диамантът ме впечатли, но само с един пръстен няма да мине".

По-късно участничката посочи, че за начина ѝ на живот са необходими над 20 хиляди лева месечно.

Ако някой е решил, че с миналия сезон тази тенденция е приключила, Станислава от тазгодишното издание бързо го разубеждава.

Тя обясни, че търси амбициозен и мотивиран мъж, който да печели около 5000-6000 евро месечно. Сред очакванията ѝ при сериозна връзка са още жилище, автомобил, образование за детето ѝ и финансова подкрепа за нейни инвестиции.

Изглежда, че за любовта вече не е достатъчно да имаш добро сърце. Добре е да имаш и солиден годишен оборот.

А в разговор с Габи двете започнаха да обсъждат финансовите възможности на останалите мъже. Мартин беше оценен като недостатъчно успешен, а Станислава определи финансовата стабилност като "абсолютен минимум".

Човек почти очаква следващата Церемония на розата да започне с представяне на данъчни декларации.

Разбира се, всеки има право да харесва лукса. Финансовата сигурност също е важна. Но между това да търсиш отговорен партньор и да очакваш той да финансира предварително избрания ти начин на живот има съществена разлика.

А ако някой си мисли, че само жените в "Ергенът" са дошли с високи изисквания, мъжете също не остават по-назад.

В един от епизодите Радослав коментира усилията на участничка да отслабне с думите: "Момичето си бие инжекции и се опитва да отслабне, ама не работи".

ергенът любов в рая Снимка: bTV

Ако при едните кандидатът се оценява по банковата сметка, при другите на изпит се оказва тялото на жената. Достатъчно слаба ли е? Достатъчно красива? Отговаря ли на нечия представа за привлекателност?

Ако не, следващата.

Другият голям критерий в предаването обаче не се измерва нито в евро, нито в килограми. Измерва се в "ниво".

Тази дума се появява толкова често, че вече спокойно може да претендира за собствено място сред участниците. Особено показателен беше Йордан, който, сравнявайки се с Цецо, отсече: "Той е ниво 0, аз съм ниво 99".

Ето че вече имаме и точкова система. Само че кой определя тези нива? Защото, ако всеки сам си поставя оценката, подозирам, че доста хора ще завършат с пълно отличие.

Разбира се, това е риалити. Камерите, монтажът и конкуренцията неизбежно засилват драмата. Но точно защото тези реплики звучат толкова познато, ми е трудно да ги приема единствено като телевизионно забавление.

Извън екрана също непрекъснато чуваме кой какво заслужава. Някоя не би излязла с мъж без собствен апартамент. Друг не би погледнал жена, която не изглежда като инфлуенсърка. Трети иска партньорът му да е успешен, интересен, забавен, романтичен, богат и винаги свободен.

И все по-рядко се задава един доста неудобен въпрос: а ние самите какво предлагаме?

Лесно е да напишеш списък с качествата на идеалния човек. Малко по-трудно е да се погледнеш отстрани и да прецениш дали отговаряш дори на половината от собствените си изисквания.

Голяма роля за това според мен играят и социалните мрежи. Всеки ден виждаме чужди почивки, скъпи вечери, луксозни подаръци и безупречни отношения. Само че Instagram показва снимката от вечерята, не непременно разговора след нея. Показва букета, но не и проблемите във връзката.

А ние започваме да сравняваме истинските хора с тази внимателно подбрана витрина.

Не ме разбирайте погрешно. Не смятам, че човек трябва да се отказва от стандартите си. Напротив, има неща, с които не бива да се правят компромиси - уважението, честността, доверието, личните граници.

Но понякога имам чувството, че сме започнали да наричаме "червен флаг" всичко, което не се вписва в предварително създадената ни представа.

Не харесва същата музика? Червен флаг. Няма достатъчно последователи? Съмнително. Не е пътувал до три екзотични дестинации? Очевидно не е на нашето ниво.

Разбира се, преувеличавам. Но не чак толкова, колкото ми се иска.

Любовта не би трябвало да е награда за хората с най-високи доходи, най-добри пропорции или най-впечатляващи профили в социалните мрежи.

И тук се връщам към "Ергенът".

Почти всеки има готов отговор какво търси, какво заслужава и какво не би приел. Само че понякога изглежда, че участниците са толкова заети да оценяват кандидатите, че забравят да ги опознаят.

Всички сме седнали на местата си в журито.

Раздаваме оценки, поставяме условия и чакаме някой най-после да покрие критериите ни.

Само че рядко се замисляме как бихме се представили, ако за момент седнем от другата страна на масата.

В любовта няма нищо лошо да знаеш какво заслужаваш, стига да не забравяш, че човекът срещу теб също заслужава нещо - поне шанс да бъде опознат, преди да получи окончателното решение на журито.

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Най-четените