Рекордна глоба за Kaufland, десетки проверки в Lidl и планове за по-строга регулация на големите търговски вериги.
Докато българските институции засилват контрола върху големите хранителни вериги, Унгария се опитва да се откаже от злополучен експеримент с контрол върху цените им, съпроводен от затварянето на хиляди малки магазини.
Преди няколко години държавата въведе ценови тавани, задължителни отстъпки и ограничения върху надценките. Резултатите обаче се оказаха далеч от обещаните. А между ограниченията там и напрежението между германските супермаркети и българските институции има някои съществени прилики.
Замразяваш олиото, поскъпват другите стоки
През февруари 2022 г. правителството на тогавашния премиер Виктор Орбан предприема радикална стъпка в опит да защити домакинствата от нарастващата инфлация.
Решено е да се замразят цените на шест групи основни храни и магазините да бъдат задължени да ги продават на старите цени от октомври 2021 г.
В списъка попадат захар, брашно, слънчогледово олио, определени видове свинско и пилешко месо и прясно мляко. По-късно ограниченията обхващат яйца и картофи.
Магазините са длъжни не само да продават на регулираните цени, но и да поддържат определени количества в наличност.
На пръв поглед идеята е убедителна: когато храната поскъпва, държавата принуждава търговците да задържат цените на най-необходимото.
Само че разходите за електричество, транспорт и доставки не могат да бъдат замразени с постановление. Те продължават да растат, докато магазините нямат право да променят цените на засегнатите продукти.
Това води до ефект, който впоследствие е описан и от Международния валутен фонд - за да компенсират загубите от регулираните продукти, част от търговците повишават цените на останалите храни.
Така евтиното олио или брашно не означава непременно по-евтина потребителска кошница. А когато определен продукт се продава изкуствено евтино, това създава и риск от недостиг и ограничения в предлагането.
През декември 2022 г. хранителната инфлация в Унгария достига 44,8% на годишна база. Хлябът е поскъпнал с 81,1%, а сиренето - с 83,2%.
Това не означава, че ценовите тавани са причинили целия скок. Енергийната криза, сушата, слабият форинт и поскъпналите суровини също имат значителна роля. Но мярката не успява да овладее общото поскъпване.
Статистиката показва колко различно се движат цените. През декември 2022 г. олиото - една от регулираните стоки - е поскъпнало с едва 1,5% на годишна база, а брашното - с 6,7%. Същевременно хлябът и сиренето, които не са обхванати от същите ограничения, поскъпват с над 80%.
Първоначалните ценови тавани са премахнати през август 2023 г., но правителството не се отказва от намесата на пазара.
Още ограничения - и ново напрежение
През юни 2023 г. големите супермаркети са задължени да правят регулярни намаления на определени храни, като първоначално отстъпките са поне 10%. От август същата година те достигат минимум 15%.
През март 2025 г. идва следващият експеримент: таван от 10% върху търговските надценки на 30 групи основни храни, приложим за големите търговци.
Тук има важна подробност. Надценката не е печалба.
Ако магазинът купи стока за 100 форинта и я продаде за 110, разликата от 10 форинта трябва да покрие и заплатите, наема, транспорта, електричеството и останалите разходи.
Именно затова Европейската комисия оспорва новите ограничения. Според Брюксел те в някои случаи принуждават търговците да продават на загуба и засягат непропорционално чуждестранните компании.
Все пак мерките дават и краткосрочен резултат. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие таваните върху надценките от 2025 г. водят до еднократно понижение на цените на някои основни храни.
Ефектът обаче не е траен, а организацията предупреждава, че подобни ограничения могат да обезкуражат инвестициите и конкуренцията.
Кой понася натиска
И докато унгарското правителство се опитва да ограничи големите търговски вериги, малките местни магазини също се оказват под сериозен натиск.
Причината е, че големите супермаркети разполагат с инструменти, които малките търговци нямат. Lidl, Aldi или SPAR могат да поръчват огромни количества, да използват международни доставки и да договарят по-ниски цени.
Кварталният търговец често купува през посредник, но трябва да се състезава с цените на големия супермаркет наблизо.
Стига се дотам представители на унгарския сектор да предупреждават, че понякога за малките магазини може да се окаже по-изгодно да купуват определени стоки от промоциите, отколкото от собствените си доставчици.
Данните очертават мащаба на промените. В края на 2021 г. магазините с преобладаваща продажба на храни и напитки в Унгария са 18 468, а в края на 2025 г. - 15 762. Това са 2706 обекта по-малко.
Не всички затваряния могат да се обяснят с ценовите ограничения. Тенденцията е по-стара и е свързана с демографията, разходите и конкуренцията. Но тя показва в каква среда малките търговци трябва да оцеляват.
Натискът не спира до търговските обекти.
Когато веригите не могат свободно да повишават цените на определени стоки, те търсят отстъпки и при доставчиците. Така част от риска се премества към преработвателите и земеделските производители.
Представители на унгарския хранителен сектор описват ситуации, в които вносните продукти стават по-привлекателни, защото могат да бъдат доставени на по-ниски цени.
Така мерките, които трябва да ограничат големите международни вериги, създават допълнителни затруднения и за местните производители.
В същото време високите обороти на големите компании не означават непременно високи печалби.
Според публикуваните финансови отчети Lidl Унгария реализира 34,6 млрд. форинта печалба при близо 1,49 трилиона форинта нетни приходи за последната отчетена финансова година. Това означава марж на нетната печалба под 3%.
SPAR приключва 2025 г. със загуба от около 21,5 млрд. форинта, а Aldi - от 9,6 млрд.
Разбира се, финансовите резултати не могат да бъдат обяснени единствено с ценовите ограничения. Специалните данъци, разходите за персонал, енергия и логистика също оказват влияние.
Но числата показват, че дори големите международни компании не са защитени от нарастващите разходи.
Съдебните решения и отстъплението
Икономическият спор постепенно се пренася в Люксембург.
На 12 септември 2024 г. Съдът на Европейския съюз постановява по дело на SPAR, че унгарските правила за фиксирани цени и задължителни количества противоречат на европейското право.
На 18 юни 2026 г. следва решение и срещу задължителните промоции - този път по дело на Penny Market.
Това са решения за по-ранните мерки, а не окончателно произнасяне по таваните върху надценките от 2025 г.
Последните са предмет на отделен спор, по който Европейската комисия възразява срещу ограниченията върху дейността на търговците и непропорционалното им въздействие върху чуждестранните компании.
През юли 2026 г. Брюксел отнася и този въпрос до Съда на ЕС.
Междувременно политическата ситуация в Унгария се променя.
След парламентарните избори през април 2026 г. управлението на Виктор Орбан приключва, а начело на новото правителство застава Петер Мадяр.
На 19 октомври той обявява намерението на кабинета да премахне ограниченията върху надценките, а на 27 октомври е внесен и съответният законопроект.
Към 12 ноември отмяната все още не е окончателно приета.
Така унгарският експеримент оставя след себе си краткосрочни облекчения за потребителите, но и сериозни спорове за последствията от държавната намеса.
Ценовите ограничения успяват временно да понижат стойността на отделни продукти, но не и да отстранят причините за поскъпването. Междувременно малките търговци и местните производители са изправени пред допълнителен натиск, а част от мерките са обявени за противоречащи на европейското право.
Защото държавата може да замрази цената на един продукт, но не и разходите за неговото производство и доставка. И когато тези разходи продължават да растат, някой неизбежно трябва да плати разликата.
