Високите търговски надценки са основната причина хранителните стоки в България да са толкова скъпи. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, като изтъкна, че проблемът не е толкова в цените на производителите, колкото в драстичното им увеличение по пътя до щанда в големите търговски вериги.
В интервю за сутрешния блок на bTV министърът коментира и липсата на регулации за разрастването на търговските вериги, необходимостта от по-добра организация на българските земеделски производители и предстоящите промени в сектора.
"Вината да е скъпо в България са високите търговски надценки", категоричен бе Абровски.
Той призна, че нелоялни търговски практики има и в други държави от ЕС, но подчерта, че надценките у нас са значително по-високи.
Според него държавата не може просто да наложи таван на надценките, тъй като България функционира в условията на пазарна икономика и подобна мярка е ограничена от действащите регулации.
Затова проверките на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще продължат. По думите на министъра държавата вече е започнала да работи за защита на потребителите.
Абровски изрази съжаление, че инициативата за т.нар. "кошница с грижа" не е получила подкрепа от големите търговски вериги, въпреки че я определи като добра идея. Той дори призова представители на веригите да бъдат поканени в телевизионно студио, за да обяснят защо поставят толкова високи надценки.
Търговските вериги са "нацвъкани" из градовете
По темата с лансираната от него идея за Закон за търговските вериги, министърът отправи критики и към прекомерното разрастване на големите търговски вериги в България. Според него страната ни се нуждае от регулации не само за търговските практики, но и за начина, по който тези обекти се вписват в градската среда.
"Само в България нямаме регулация по отношение на търговските вериги - никой не го интересува кой, как и къде строи. Те са нацвъкани навсякъде, а ние живеем в тези градове, не само ядем", коментира Абровски.
Той даде за пример Виена, където същите международни вериги, които оперират и в България, използват значително по-малки обекти, наподобяващи квартални магазини.
Посочи и практиката в Брюксел, където след 20:00 ч. работят само малките магазинчета, докато големите търговски вериги затварят. Според министъра подобни ограничения съществуват и в други европейски държави и показват, че развитието на търговията трябва да бъде съобразено и с качеството на градската среда.
Българските производители трябва да се обединят
Абровски коментира и резултатите от съвместните проверки на държавните институции, чиято цел е да проследят движението на хранителните продукти по веригата на доставки.
"Ние като министерство знаем много добре каква земя и животни се подпомагат, но нямаме представа какво мляко и храна се произвеждат", обясни той.
По думите му вече са създадени консултативни съвети по животновъдство и по плодове и зеленчуци. През януари и февруари министърът планира да посети всеки от тях, за да чуе проблемите и предложенията на земеделските производители.
Според него това е особено важно предвид предстоящото планиране на новия програмен период на Общата селскостопанска политика за 2028-2034 г.
"2027 г. е изключително ключова за българското земеделие, защото тогава ще подготвим новия програмен период. Затова е важно да бъде чут всеки един земеделски производител", заяви Абровски.
Той подчерта необходимостта производителите да се обединят и да изградят по-добре структурирани организации, които могат да осигуряват постоянни количества продукция на търговските вериги.
Като пример посочи, че доставките от местни производители в радиус от 50 км от магазина могат да бъдат значително по-евтини и да гарантират по-пресни плодове и зеленчуци в сравнение с вноса от разстояние от 1000 км.
"Мечтата на всяка една търговска верига е срещу себе си да има добре структурирани земеделски производители, които да могат да дават достатъчни количества в определените сезони", коментира министърът.
Обмислят държавна помощ за животновъдите
Сред мерките, по които работи Министерството на земеделието, е и намаляването на броя на млечните проби, които животновъдните стопанства трябва да предоставят за самоконтрол.
Според Абровски разходите за тези изследвания представляват сериозно финансово бреме за малките производители и допринасят за оскъпяването на продукцията.
Обмисля се и възможността държавата да осигури финансова помощ, с която да покрие част от разходите за пробите.
Целта на предвидените промени е да се намали административната и финансовата тежест върху животновъдите, като същевременно се създадат по-добри условия за производство и реализация на българска продукция.
